Фотоувеличение

Две години след „Червената пустиня”(1964) Антониони снима първия си английски филм „Фотоувеличение”(1966). Дали защото вече е обвързан с договор за работа с продуцента Карло Понти или в отговор на критиците, упрекващи го в прекалена интелектуалност и неразбираемост за широката публика, Антониони създава корено различен като стилистика филм. В него има всичко, което би донесло популярност: криминална загадка, щипка скандалност (първият английски филм, в който се показва голо женско тяло), поредица от популярни светски лица и всичко това сиропирано от музиката на Хърби Хенкок.
И успехът не закъснява. Критиката и зрителите са във възторг. Антониони най-после е техен. Маниерниченето и превзетостта на Дейвид Хемингс, слабата игра на Ванеса Редгрейв, самоцелното присъствие на множество висящи персонажи, блудкавият диалог са удостоени със „Златна палма”, номинации за „Оскар” за сценарий и режисура.
Единствено първата и последната сцена удържат филма в крехка цялост и отговарят донякъде на условността в повествованието на разказа на Хулио Кортасар „Лигите на дявола”, вдъхновил сценария . Човек, който е гледал предишните филми на Антониони изпада в недоумение: това негов филм ли е или не е? Май не е, а може и да е. Всичко е само привидно.