Забриски пойнт

Не знам дали за самия Антониони „Фотоувеличение” е бил опит да бъде корено различен от всичко снимано до момента и доколко е бил доволен от него, въпреки бляскавия успех на филма. В „Забриски пойнт” аз по нов начин с радост откривам ненадминатия майстор на камерата, безкомпромисното и точно до детайл око на големия художник, екзистенциализма на човека Антониони, станали ми близки от ранните му творби.

Забриски пойнт е име на местност в Мъртвата долина. Антониони не би могъл да избере по-подходящо заглавие на филма си за Америка. Макар че работи с още четирима сценаристи удивително е колко точно човек, не живял в Америка, е успял да улови и предаде духа й. Нейния конформизъм, посредственост, просташко самодоволство, прагматизъм и инфантилизъм. Критиката и властите са бесни на Антониони и го обвиняват в анти-американизъм. Упреците са напълно погрешни и несправедливи. Просто до момента, а и след това, никой не е правил филм за Америка без каквато и да е следа от патетика, с трезвостта и реализма на дистанциран зрял наблюдател, но и със съчувствие като към невръстно дете, което вероятно ще си остане такова. Фрагментарността (отделни епизоди, връзката между които понякога е неясна) и многопластовостта на филма допълнително объркват и изнервят зрителя, свикнал всичко да е добре смляно и лесно за консумация. Но колкото и да е хулен и отричан филмът остава следа с новаторството си в кинематографията. Освен върху ученика на Антониони – Вим Вендерс, той оказва влияние върху Алън Паркър („Стената”), Кустурица („Аризонска мечта”)....