Четири минути

Четири минути (2006),  реж. Крис Краус

 Vier Minuten / 4 Minutes

За жалост това е поредният посредствен европейски филм, нямащ нищо общо с добрите традиции в европейското кино.
Сладникав и плосък сценарий, съперничещ по нелепост на холивудските. Претенциозно, но зле сниман филм. Слаба актьорска игра. Направо не е за вярване, че това е европейски филм.

Пет по две

5x2 (2004), реж. Франсоа Озон

Cinq fois deux

Поради различни причини от доста време не следя филмите, създадени през последните години, но преди няколко дни имах удоволствието да гледам френския филм 5х2 на режисьора Франсоа Озон.
Сега се сещам за следния откъс от Дневниците на Пол Валери: "Любовта не е ли отблъскваща с всичките си секрети, с потта, лигите и похотта си, със своите лутания, стеснителност, неловки жестове и машинални реакции, с користните си лъжи, с внезапните промени в гласа и погледа, с животинско-ангелско-детинската смесица – виновна, пиянска, епилептична, каквато е?
Но от всичко най-отблъскващо е "чувството". Истински срамната част, защото без него останалото би било невинна потребност без всякакви усложнения."
5х2 е ретроспективен разказ за любовната връзка между мъж и жена, в който се появяват и преплитат още четири любовни истории, обединени от липсата на каквото и да е чувство. Само нужда от разнообразие и физиологична потребност, която дори когато стига до насилие или нежност остава невинна. И всички осъзнават неприятния факт, че съвсем не им пука един за друг, но го приемат.
Филмът е тъжна констатация на съвременните отношения между хората, но той не би могъл да бъде друг освен констативен.
А музиката на Филип Ромби и италианските песни от 60-те години, които като че ли фиксират възловите моменти в разказа предизвикват копнеж по изгубената топлота, сърдечност и човечност.

Децата на рая

Децата на рая (1945) - реж. Марсел Карне
Les Enfants du paradis / Children of Paradise

Филмът Вечерни посетители излиза  във Франция през лятото на 1942 година и успехът е толкова голям, че продуцентите са готови веднага да започнат нов, още по-мащабен  проект с  Марсел Карне. Необходим е само сценарий.

През есента на същата година Марсел Карне и Жак Превер са в Ница и случайно срещат Жан-Луи Баро. Той им разказал следната  любопитна история за великия мим Жан-Гаспар Дюбаро: В разцвета на славата си Дюбаро, любимецът на публика, пълнеща Театъра на Въжеиграчите (Lethéâtre des Funambules ), се разхождал с дама по Булеварда на престъпленията (Boulevard du Crime). Някакъв пиян човек започнал да оскърбява дамата. Дюбаро се опитал да се отърват от него, но не успял. Тогава в яда си замахнал с бастуна си към пияния досадник и го убил на място. Цял Париж се стекъл в съда не от загриженост за правосъдието, а от любопитство да чуе за пръв и може би последен път гласа на любимия си мим. Тази история дала идея за сценарий на нов филма, в който любовта да бъде представена от различна гледна точка.

Време на действието: Париж от началото на 19-ти век. 

Място на действието:  

Булеварда на престъпленията с неговите театри и кръчми.

 

Le théâtre des Funambules 

 

 













Основни действащи лица: 

Гаранс – жена(та) - Арлети

 

Батист – мим, влюбен в Гаранс ( прототип е Жан-Гаспар Дюбаро) - Жан-Луи Баро

Фредерик Льометр – актьор, влюбен в Гаранс (прототип е легендата на френския театър Фредерик Льометр) - Пиер Брасьор

Пиер Ласенер –  поет, драматург, крадец и убиец, влюбен в Гаранс (прототип е Пиер-Франсоа Ласенер) - Марсел Еран

Едуар дьо Монтре – аристократ, влюбен в Гаранс, която става негова съпруга (прототип е Херцог дьо Морни) - Луи Салю

Натали – влюбена в Батист и в последствие негова съпруга - Мария Казарес

............

............

............

Актьорите

Публиката

Име на филма:  Децата на рая (галериите за бедни в театрите са се наричали рая, но пък нима актьорите не са деца на рая?!)

Проектът е грандиозен за времето си, но Карне вече има благословията на Виши, а това означава неограничен бюджет и свобода да работи с когото пожелае.  Снимачният екип е огромен. На мащаба на декорите би завидяла всяка холивудска продукция (целият Булевард на престъпленията барабар с театрите и  кръчмите е наново изграден ). Не случайно Франсоа Трюфо казва, че би се отказал от всичките си филми за възможността да режисира Децата на рая.

За радост Карне се е отказал от стилизацията и е променил подхода към актьорите до степен, че те имат възможност да покажат присъствие и проявят таланта си.

Сценарист е Жак Превер. Филмът се състои от две части - Булеварда на престъпленията и Човекът в бяло, между който разликата е толкова голяма, че е трудно за вярване, сценарият за тях да е писан от един и същ човек . По вероятна е тезата, че първата част  - Булеварда на престъпленията, е изцяло по идея на Баро -  хаотични театрални сцени; дотягащи поради самоцелността си протяжни сцени;  на места нелепи диалозии в резултат  неубедителна игра… В края на първата част нещата се променят. Ама какво се случва?!. Ето го Превер в Човекът в бяло – нежен, духовит. Живият диалог съживява героите. Дори  играта на актьорите се променя. Онази колеблива от първата част и нелепа във Вечерни посетители Арлети, сега прави вълнуващ образ. Да не говорим за останалите актьори. Карне е събрал респектиращ актьорски състав. За съжаление някой от образите остават недоразвити, а и финалът на филма е някак претупан.

Снимките започват през лятото на 1943 г. в Ница, но войната затруднява работата. Наложило се филмът да се завърши в Париж, където били пренесени и наново издигнати всички декори. Премиерата е през зимата на 1945 г. в Париж. Успехът е нечуван.