Cinq fois deux
Сега се сещам за следния откъс от Дневниците на Пол Валери: "Любовта не е ли отблъскваща с всичките си секрети, с потта, лигите и похотта си, със своите лутания, стеснителност, неловки жестове и машинални реакции, с користните си лъжи, с внезапните промени в гласа и погледа, с животинско-ангелско-детинската смесица – виновна, пиянска, епилептична, каквато е?
Но от всичко най-отблъскващо е "чувството". Истински срамната част, защото без него останалото би било невинна потребност без всякакви усложнения."
5х2 е ретроспективен разказ за любовната връзка между мъж и жена, в който се появяват и преплитат още четири любовни истории, обединени от липсата на каквото и да е чувство. Само нужда от разнообразие и физиологична потребност, която дори когато стига до насилие или нежност остава невинна. И всички осъзнават неприятния факт, че съвсем не им пука един за друг, но го приемат.
Филмът е тъжна констатация на съвременните отношения между хората, но той не би могъл да бъде друг освен констативен.
А музиката на Филип Ромби и италианските песни от 60-те години, които като че ли фиксират възловите моменти в разказа предизвикват копнеж по изгубената топлота, сърдечност и човечност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар