Децата на рая

Децата на рая (1945) - реж. Марсел Карне
Les Enfants du paradis / Children of Paradise

Филмът Вечерни посетители излиза  във Франция през лятото на 1942 година и успехът е толкова голям, че продуцентите са готови веднага да започнат нов, още по-мащабен  проект с  Марсел Карне. Необходим е само сценарий.

През есента на същата година Марсел Карне и Жак Превер са в Ница и случайно срещат Жан-Луи Баро. Той им разказал следната  любопитна история за великия мим Жан-Гаспар Дюбаро: В разцвета на славата си Дюбаро, любимецът на публика, пълнеща Театъра на Въжеиграчите (Lethéâtre des Funambules ), се разхождал с дама по Булеварда на престъпленията (Boulevard du Crime). Някакъв пиян човек започнал да оскърбява дамата. Дюбаро се опитал да се отърват от него, но не успял. Тогава в яда си замахнал с бастуна си към пияния досадник и го убил на място. Цял Париж се стекъл в съда не от загриженост за правосъдието, а от любопитство да чуе за пръв и може би последен път гласа на любимия си мим. Тази история дала идея за сценарий на нов филма, в който любовта да бъде представена от различна гледна точка.

Време на действието: Париж от началото на 19-ти век. 

Място на действието:  

Булеварда на престъпленията с неговите театри и кръчми.

 

Le théâtre des Funambules 

 

 













Основни действащи лица: 

Гаранс – жена(та) - Арлети

 

Батист – мим, влюбен в Гаранс ( прототип е Жан-Гаспар Дюбаро) - Жан-Луи Баро

Фредерик Льометр – актьор, влюбен в Гаранс (прототип е легендата на френския театър Фредерик Льометр) - Пиер Брасьор

Пиер Ласенер –  поет, драматург, крадец и убиец, влюбен в Гаранс (прототип е Пиер-Франсоа Ласенер) - Марсел Еран

Едуар дьо Монтре – аристократ, влюбен в Гаранс, която става негова съпруга (прототип е Херцог дьо Морни) - Луи Салю

Натали – влюбена в Батист и в последствие негова съпруга - Мария Казарес

............

............

............

Актьорите

Публиката

Име на филма:  Децата на рая (галериите за бедни в театрите са се наричали рая, но пък нима актьорите не са деца на рая?!)

Проектът е грандиозен за времето си, но Карне вече има благословията на Виши, а това означава неограничен бюджет и свобода да работи с когото пожелае.  Снимачният екип е огромен. На мащаба на декорите би завидяла всяка холивудска продукция (целият Булевард на престъпленията барабар с театрите и  кръчмите е наново изграден ). Не случайно Франсоа Трюфо казва, че би се отказал от всичките си филми за възможността да режисира Децата на рая.

За радост Карне се е отказал от стилизацията и е променил подхода към актьорите до степен, че те имат възможност да покажат присъствие и проявят таланта си.

Сценарист е Жак Превер. Филмът се състои от две части - Булеварда на престъпленията и Човекът в бяло, между който разликата е толкова голяма, че е трудно за вярване, сценарият за тях да е писан от един и същ човек . По вероятна е тезата, че първата част  - Булеварда на престъпленията, е изцяло по идея на Баро -  хаотични театрални сцени; дотягащи поради самоцелността си протяжни сцени;  на места нелепи диалозии в резултат  неубедителна игра… В края на първата част нещата се променят. Ама какво се случва?!. Ето го Превер в Човекът в бяло – нежен, духовит. Живият диалог съживява героите. Дори  играта на актьорите се променя. Онази колеблива от първата част и нелепа във Вечерни посетители Арлети, сега прави вълнуващ образ. Да не говорим за останалите актьори. Карне е събрал респектиращ актьорски състав. За съжаление някой от образите остават недоразвити, а и финалът на филма е някак претупан.

Снимките започват през лятото на 1943 г. в Ница, но войната затруднява работата. Наложило се филмът да се завърши в Париж, където били пренесени и наново издигнати всички декори. Премиерата е през зимата на 1945 г. в Париж. Успехът е нечуван.