Бели нощи

 Le Notti Bianche (1957)

 реж. Лукино Висконти

 Мария Шел - Наталия

 Марчело Мастрояни - Марио (мечтателя) 

 Жан Маре - Наемателят (чаканият любим)

"Бели нощи" е филм по едноименната повест на Достоевски от 1848 г. Достоевски е само на 27 когато я пише и може би на младостта му се дължи лиризма й. Историята в нея се развива в рамките на четири бели петербургски нощи и едно утро около Фонтанка и Нева. Повестта започва така: „Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да има само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябва да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора. Това също е младежки въпрос, любезни читателю, много младежки, но дано господ ви го праща по-често на душата!…“

Сюжетът: Самотен младеж, изпълнен с мечти среща една нощ младо момиче и се влюбва в него. Момичето (Настенка) вече година чака завръщането на любимия си, но него го няма. Младежът (мечтателят) признава любовта си през четвъртата нощ и момичето му обещава, че ще се опита да преодолее чувствата си към другия, и ще бъдат заедно. Но нейният любим идва, а мечтателят отново е сам. Всичко свършва с утрото, в което получава писмо от момичето с молба да й прости. Целият свят рухва за него, но поне за миг е бил щастлив.

"Боже мой! Цяла минута блаженство! Та нима това е малко, па макар и за цял човешки живот?…"

Висконти е съсцентрист със Сузо Чеки Д'Амико. Сценарият в общи линии следва сюжета на повестта, но има и съществени различия. Д'Амико и Висконти пренасят действието през 1957 година в Ливорно, но филмът изцяло е сниман в студиото на Чинечита в Рим. Изградени са цели улици, сгради, плавателни канали, за да се пресъздаде атмосферата на Ливорно и работата да не зависи от атмосферните условия - чакане да завали дъжд, сняг или да падне мъгла.

За ролята на Марио (мечтателя) Висконти кани Мастрояни, когото вече е режисирал в театъра, а за ролята на Наталия - Мария Шел. Планирало се е да бъде озвучена от друга актриса, но тя научава репликите си на италиански и във филма звучи нейният глас, докато Жан Маре (чаканият любим) е озвучен от друг актьор.

 

 

Висконти и Д'Амико вкарват персонажи, които липсват в повестта като танцуващи младежи в нощно заведение и проститутка, опитваща се да съблазни Марио. Тя остава почти ням свидетел на срещите му с Наталия, но пък му изпросва един хубав бой. Висконти и Д`Амико са постигнали чудесен контраст между два свята, изключващи се взаимно: от една страна свят на фриволност (танцуващите младежи),безцеремонност и грубост (проститутката), а от друга – на искреност, чистота и невинност (Марио - Наталия).

 

Мастрояни и Мария Шел не само прекрасно пресъздават образите на Мечтателя и Настенка от повестта на Достоевски, но принасят лиризма й във филма.

Бих искал да заспиш, подобно на персонаж от приказките, който заспива, за да се събуди тогава, когато трябва да бъде щастлив. И с теб ще бъде така. Един ден ще се събудиш и ще видиш, че навън е прекрасен ден. Слънцето ще свети и всичко ще бъде чисто и променящо се ново. И това, което ти се струва нова, ще ти стани лесно, обикновено. Не вярваш ли? Сигурен съм. И това ще е скоро. Даже утре.

 

Погледни. Наталия, погледни небето. Това е чудо. Какво е това? Заваля сняг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оператор е Джузепе Ротуно. Това е един от най-красиво, изящно снимани черно бели филми.