Нощта

Има произведения в изкуството, които могат единствено да бъдат гледани, четени, слушани без някога да бъдат изгледани, прочетени, изслушани, защото са толкова многопластови, че всеки досег доизгражда представата ни за тях с нови и нови нюанси, детайли, образи, идеи. Поради неизчерпаемостта им за тях е трудно да се говори или пише и всеки опит да бъдат обхванати в цялата им дълбочина е обречен на провал, водейки до опростяването и принизяването им. Такова произведение е „Нощта” – един от най-въздействащите за мен филми на Антониони. Прекрасната игра на актьорите, деликатното и нежно око на камерата, наситеният диалог, тънката ирония го превръщат в безкрайно предизвикателство и празник за сетивата и ума.