Нощта

Има произведения в изкуството, които могат единствено да бъдат гледани, четени, слушани без някога да бъдат изгледани, прочетени, изслушани, защото са толкова многопластови, че всеки досег доизгражда представата ни за тях с нови и нови нюанси, детайли, образи, идеи. Поради неизчерпаемостта им за тях е трудно да се говори или пише и всеки опит да бъдат обхванати в цялата им дълбочина е обречен на провал, водейки до опростяването и принизяването им. Такова произведение е „Нощта” – един от най-въздействащите за мен филми на Антониони. Прекрасната игра на актьорите, деликатното и нежно око на камерата, наситеният диалог, тънката ирония го превръщат в безкрайно предизвикателство и празник за сетивата и ума.

Професия репортер (Пътникът)

В „Професия репортер”(„Пътникът”), както и във „Фотоувеличение” Антониони се придържа строго към определен сюжет, но отново губи центъра на филма. Няколкото хубави сцени и реплики, както и добрата игра на актьорите се оказват недостатъчни за изграждане на цялост.
Сюжетът – репортерът Дейвид Лок (Джак Никълсън), изморен от бремето на биографията си приема самоличността на умиращ случаен познат, но се оказва замесен в афера с търговия на оръжие. Някъде по пътя си среща студентка по архитектура (Мария Шнайдер, белязана от ролята си в „Последно танго в Париж”). И за двамата тази среща като че ли е отчаян опит да споделят самотата си (по това филмът напомня на „Последно танго в Париж”, но тук темата остава недоразвита). Приемайки чужда биография, Лок приема и отредената й смърт.
За мен „Професия репортер”(„Пътникът”) е интересен като замисъл, но темите му са недоразвити, което го прави досаден за гледане.