Вечерни посетители (1942), реж. Марсел Карне
Les visiteurs du soir /The devil`s evoys
Трудно търпимо вечерно посещение. Два часа,
в които превес си оспорват досадата, отвращението и недоумението.
Актьорите меко казано играят слабо, но
едва ли би могло да бъде иначе, когато участват в зле скроен сценарий и трябва
да произнасят нелепи фрази. Невероятно е , че Жак Превер (единият от
сценаристите) е участвал в подобно предателство към френския език, литература,
култура. Добре че по едно време се появява Дяволът (Жул Бери), че да вдъхне малко живец,
остроумие и артистизъм.
Най-отвратителното в целия филм е не просто зле направената стилизация,
конкурираща по кичозност креватната
живопис , а претенцията, с която кичът се предлага на зрителя като изкуство.
Интересно е, че ако в интернет потърсите
информация за филма или Марсел Карне на български, то с едно-две изключения
такава няма, но пък натрапливо ви се набива, че Микеланджело Антониони е бил асистент-ежисьор на Карне в този филм.
А ето какво си спомня самият Антониони от работата си с Карне:
„В деня, в който дойдох във
Франция, за да бъда асистент на Марсел Карне (във филма Нощни гости), останах блокиран в
Ница. Трябваше да стоя там цял месец в очакване на виза, за да мога да премина
демаркационната линия. Пристигнах в Париж в една дъждовна неделя. Денят ми се
стори тъжен, градът ми направи ужасно впечатление, виждах го за пръв път.
Отидох в снимачния павилион, изглеждаше празен: само някаква малка група,
снимаща в огромното пространство. Дребна конструкция в един ъгъл и работещият
Карне. Когато ме видя, искаше да ме изгони: „Кой е онзи там? – разкрещя се. –
Вървете си!“. А аз: „Но почакайте, аз съм еди-кой си, изпращат ме от „Скалера“,
копродуценти на този филм. Праща ме Скалера“. Имах в джоба си договор за
сърежисьор – нещо, за което не осведомих Карне. Не можех да му кажа: „Вижте, аз
съм наравно с вас“. Срамувах се, пък и щеше да е смешно да му го заявя.
Задоволих се с това, да го уведомя, че трябва да съм му асистент-режисьор,
праща ме Баратоло, да съм му помощник. Карне изрази някакво недоволство, а
накрая завърши: „Аха, добре, разбрах, съгласен съм, имате очи, гледайте“. И
после си отиде. Такъв беше приемът. Останах си така, цяла седмица като натрапник,
защото не бива да забравяте, че бе 1942 година, италианската окупация във
Франция, и ние не бяхме възприемани добре. Бях антипатичен на Карне, свързан с
левицата, но той даже не ми даде възможност да му обясня, че и аз имам
горе-долу същите убеждения. Ето защо беше много трудно да се разбирам с него.
Освен това не ми харесваше и начинът му на снимане, как направлява актьорите.
Не мисля, че спомогна много за развитието ми, но пък притежаваше инстинкт за
техниката – смятам, че от него се научих да разполагам камерата по особен
начин.”
Тези думи обясняват лошата игра на актьорите. И най-добрият
актьор при слаб режисьор изглежда нелепо, а като се добави и лош сценарий става
жалък. В този филм Карне е само слаб режисьор, а и суетен. Филмът е сниман зле, аматьорски, но
пък с претенция. Тя личи във всеки кадър, жест, във всеки детайл от костюмите и
бутафорния декор.
Нима е възможно подобна пошлост до се пръкне в родината на киното!? И окупирана Франция плаща скъпо и прескъпо суетата на един режисьор.
